Символика на Кон:
Конят е символ на свобода и неукротима воля. Той съчетава в себе си качествата на няколко животни - храбростта на лъва, зрението на орела, силата на вола, бързината на елена и ловкостта на лисицата. Символ е на безстрашие, военна доблест и слава. Символизира скорост и издръжливост, а така също радостта от живота, оптимизъм и добра слава. Конят носи със себе си вятъра на промяната и благоприятни промени в живота. Закрепете към гърба му или към копитото монета и тогава конят ще ви донесе заедно със славата и пари.
С артикула получавате и книжка с описание за положителните качества,енергията и лечебните свойства на ахатите и другите минерали.
Мрамор символика:
Сила и издръжливост!
Символика Тюркоаз:
Tюркоазът (тюркизът) е фосфатен минерал, скъпоценен камък, използван още 5000 г. пр. Хр. в праисторическото селище Орлово, Хасковско (България). В Древен Египет се е добивал от Синайския полуостров.
Цветът на камъка варира в разнообразни нюанси: жълт, зелен, син и други цветове, които се доближават до синьото. Находища на този минерал са известни в Средна Азия (Иран, Узбекистан, Казахстан, Таджикистан), Китай, САЩ, Австралия и други страни.
Енергията на тюркоаза помага за успех, носи щастие.Отблъсквайки негативната енергия тюркоазът помага на притежателя си да се справи със завистниците, пази от собствените лоши мисли, които могат да програмират лоши събития. Успокоява болките в гърлото, лекува очите.Използва се и за преодоляване и лечение на главоболие. Твърди се, че губи цвета си, когато притежателят му е подложен на силен стрес. Много добре тонизира и укрепва цялото тяло; помага за регенерирането на тъканите; подобрява кръвообращението и коригира всякакви проблеми, свързани с кръвоносната и дихателната система. Според традиционните вярвания, той отразява здравословното състояние на тялото и аурата, като променя цвета си.
Тюркоазът се смята за камък на Венера и има силата да отблъсква „лоши очи”. Дори и днес много хора в Близкия изток носят тюркоазени мъниста или ги окачват по гривите и опашките на камилите, мулетата и биволите, за щастие и за да са сигурни, че животните няма да паднат и да се наранят. Към XIII век тази идея се разпространила навсякъде из Европа- тюркоазът не само пазел от тежки травми коня, но и ездача и всек, който го носи. Хората вярвали, че тюркоазените мъниста или пръстени ще привлекат към себе си енергията на падането или травмата и ще се счупят, а притежателят им ще остане невредим. Тюркоазът бил част от медицинското оборудване на повечето лекари през XV век; те твърдели, че противодейства на всякаква отрова. Освен това го стривали на прах и правели от него еликсир срещу ухапване от скорпиони и страдания, причинени от обсебване от демони; лекували преуморени очи, като слагали върху тях тюркоази или карали хората да ги сарцезават. Ако притежателят му се разболеел, камъкът избледнявал; а след смъртта му губел цвета си, докато не попаднел в ръцете на новия си здрав собственик. Руският цар Иван Грозни дълбоко вярвал в това, както твърди един от пратениците на кралица Елизабет I. Старите перси знаели и друга магия, свързана с тюркоаза. Според тях, ако сутрин той блести в яркосиньо, денят ще бъде щастлив и прекрасен. Според едно тяхно заклинание за късмет и прогонване на злото, човек трябва да види върху тюркоаз отражението на новата Луна или текст от Корана.
Нов